Днес цял ден из фейсбука се мотае актуалната корица на сп. „Time“, барабар с люти словестни битки относно посланието й. Хевикърмачки задават въпроси от рода дали и ние имаме снимки с големи кърмачета. Възмутени от корицата домакини ловят бас сниманото дете на три години ли е или вече може да пише, да смята и да гони гаджета. Един мъж предлага скорошна своя снимка като кърмаче. Дето се казва, въпросната корица предизвика обществения интерес с драстично замислената си идея да се обърне някакво внимание на привързаното майчинство.
Изобщо не ми се занимава с това какво е привързано майчинство, защото по тази тема всеки си има мнение и си е прав за себе си. Аз гледам снимката и ме интересува какво виждам. Виждам едно нафукано блонди, хванато в кадър между почивките на фитнеса или йогата и заело красноречивата поза „ти ли ще ми се дървиш, бе, оу“. Блондито го играе майка, която защитава емоционалната връзка родител-дете. А какво по-емоционално от една готова за въргал майка-стръвница с ръка на хълбока и с друга ръка, стискаща здраво детска главица върху майчината си гръд. Докато си в ръцете ми, ще ядеш, каквото аз кажа, ясно ли ти е! Това е привързано майчинство, ало, какво си мислиш, няма да ми се отвързваш, пишлеме с пишлеме.
Но да оставим настрана излъчването на майката от снимката и да се вгледаме в жизнерадостния ентусиазъм на сниманото дете. И мен да ме приплеска така някой откъм гърба, и аз няма да смея да шукна. Както си е играло на каквото там, детето е побито на един стол и в устата му е навряна цица. Детето неслучайно е момче, така че дотук добре, нека свиква, че това го чака. Може би не чак толкова брутално, ама все пак да знае, че може и в бъдеще да му се случва същото при не дотам ергономични условия, тоест върху стол.
Гледам стойката на момчето и се чудя, като му е толкова хубаво, защо така нефелно е отпуснало ръце, не обича ли майка си, не му ли е вкусно млякото й, нещо против големината на гърдите ли има, или какъв му е проблемът. Никаква радост, никакво желание, никакъв ентусиазъм не забелязвам. Дори си мисля, съдейки от отвращението в погледа и от безгласната съпротива на ръцете му, дано не се изпедерасти това момче или поне завинаги да намрази женската гръд.
Както и да е. Това е, което виждам аз. Студенокръвна, безчувствена и недостоверна композиция, вяло, фалшиво излъчване, противоречива тоналност и изопачено послание. Ако от „Time“ ме бяха питали, преди да публикуват снимката, щях да кажа, че от нея трябва да лъха на щастие, от нея искам да кънти любов, от нея трябва да има помен от поне някаква адекватна на посланието комуникация. А не, както сега, да няма и намек за великата връзка майка-дете. Сори, ама емоционално порното е къде-къде по-убедително.
Впрочем, за да съм обективна обаче ще кажа, че ако въпросната корица не беше толкова саката, нямаше да я видим нито аз, нито милионите заплеси във фейсбук. Така че, моля, дайте ни още. ♣
фото сп. „Time“
Доста интересен и важен въпрос. Не мисля, че трябва до такава голяма възраст както е и самото заглавие „в устата цица“.
Макар че нямам нищо против така нареченото привързано майчинство и кърмене до когато си искат, мнооого се смях! :))))))
Права си относно корицата и честно казано чак сега вдявам защо ми се стори толкова неестествена тази снимка. 😉
Бла-бла, на мен ми се струва, че авторката май не е много на ти с кърменето, било то дълго или кратко, дано да греша…
Наталия, защо мислиш така?
Старичка тема, но златна. По-големите кърмачета по принцип посягат с грейнал поглед и бъркат в блузите. Този на 4 годинки обаче е вече изпаднал в краен цинизъм американец с безкрайно задоволени прищевки и кърменето вече едва ли му е интимен акт, а е по-скоро занимавка от рода на филмчета, ядене на джънк и игра с Бакуган или с каквото там играят на 4.
Кърменето е естетично, когато има нежна мадонска прегръдка, склонена глава и малко и беззащитно детенце, а не морски пехотинец в мини размер и мами в нахакана поза.