Не бих отказала на Робърт де Нирo да ме вози. Ако много бързам, може и пред оня френски каскадьор да си затворя очите. Филми ли?! Таксиметровите шофьори заслужават поне една наука да им се посвети. Или есе. Песен на Веселин Маринов. Сборник вицове. Определено заслужават нещо повече от хемороиди и бакшиш. Нямам кой знае какви задълбочени наблюдения върху всички таксиметрови шофьори в световен мащаб, но от това, което съм видяла, ако трябва да решавам кой да е по-по-най, везната ще наклони изцяло в родолюбива посока. Няма по-колоритни от нашите момчета. Малко като във вицовете за американеца, французина, руснака и Бай Ганьо, обаче не съм аз виновната, че се получава така.
Какво се случва в корейските таксита. Шофьори с бели ръкавици усмихнато те настаняват, преди работа не замезват с кимчи, класическото им кисело зеле и въздухът в колата винаги е свеж, носи се класическа музика, хоп, пристигнахме мълчешком, усмивка, поклон, аньонгхигасейо, довиждане, елате пак.
Германските таксиметрови шофьори са друга бира. Всичко правят по същество, сдържани, внимават за пътните знаци, маркировката, улиците в ремонт, не ти правят скандал, ако им кажеш, че яко бъркат пътя, нито пък ако слезеш и не платиш, понеже са забили от Берлин до Хамбург през Мюнхен за по-близо… Ако са с южняшки произход, може пътьом някоя шегичка да изпуснат или да обсъдите времето, игриво и задълбочено, като че говорите за секс, може дори да ти кажат, че са били на почивка в България и разбира се, страшно им е харесало. Има си хас и да не им е харесало, за седмица-две и на мен ми харесва. Пристигнахме, битте, данке, тчусиковски, и толкова.
Качиш ли се на такси в София обаче може да ти се случи всичко – буквално, преносно и винаги. До някаква степен зависи дали сядаш отпред до шофьора, или отзад. Отзад печелиш дистанция и може евентуално и да ти се размине културната програма. Сядането отпред обаче сякаш предразполага задушевност, разчупва ледове, ставате си сякаш близки и в зависимост от разстоянието може да си споделите от игла до конец усмивки, тревоги, успехи и каквото там още му хрумне на шофьора. Смятам за излишно е да казвам, че си говорите на “ти”, понеже така и така седите един до друг, а 20 сантиметра близост си е повече от близост. Шофьорът официално се води водач, затова и точно той е човекът, който повежда, провежда и оформя разговора. Твоята работа е да кимаш и да не създаваш напрежение в колата. Разбира се, че те интересува разговорът, всичко те интересува. Ако ти се говори с някого, вземи си такси и седни до шофьора. Остави му се, той знае какво и как.
Когато не внимавам, сядам отпред. И абсолютно всеки софийски таксиметров шофьор се чувства длъжен да ми се прави на Роби Уилямс. Преди време един много държеше да му знам работното време и почивните дни и че всъщност като таксиметраджия работел само от време на време, понеже всъщност бил шофьор на Ахмед Доган, и че всъщност карал Q7, а пък знам ли аз къде живее Ахмед Доган, па как живее, па защо… Абе, човеко, хич не ми дреме за тоя Ахмед Доган, за работното ти време и за почивките, ами гледай да стигна, докъдето съм тръгнала. Ама не, нали съм любезна, кимам с глава и цъкам с език. Няма как, набута ми дори бележка с номера на мобилния си телефон, можело да съм му се обадела, ако съм искала пак да ме вози или да си говорим и да се впечатляваме. Колко му е, само да бях запомнила почивките, работното му време и къде живее тоя пусти Доган.
Друг един софийски таксиметров шофьор пък малко преди Гергьовден уреди цяло агне, докато ме возеше. С едната ръка държеше волана и цигарата, с другата телефона си. Почна един разговор, на който аз, уви, бях само слушател. Муцка, дай да уредим едно агне за един мой много точен човек, а, кво ще кажеш?! Бе, двайстина кила, гледай да е там някъде. Виж кво, казал съм му, имам много мой човек на борсата, гледай да не ме преметнеш, че и тоя е баси точният човек, а тва агне трябва да е пресно, разбра ли, да не се излагаме сега, че пак може да стане нещо, така, чу ли, муцка. Начи в края на седмицата го искам, ама да знаеш, че много разчитам на теб. Можех да го взема там от едни галфони от Бистрица, ма понеже и ти си мой човек, дай, викам, муцка, направо да е от борсата, глей да не стане там нещо, щото тоя, дето му трябва агнето, е много мой човек, разбра ли. Цената ли, бе, ти ще кажеш ква цена, бе, глей да е неква тънка там, няма да се излагаме ся, тоя е много мой човек, муцка, нали, няма да правиме селянии, все пак съм му казал, че агнето ще е от борсата, понеже там ще е най-пресно и имам много мой човек … И така неусетно стигнах до мястото, където трябваше да слизам, ама поне ми олекна за съдбата на агнето, на много неговия човек и на муцката от борсата. Грях, негрях, ама си ме беше страх да се намесвам в разговора, понеже знам ли къде още този шофьор има свои хора, нещо да ми скроят там, квато съм и аз муцка.
Последният софийски таксиметров шофьор, до когото поради разсеяност седнах, също не ми прости. За има-няма десетина минути път из нощна София разбрах, че скоро купил апартамент на сина си и преди малко бил там на гости. Нещо болно било момчето. Ма преди малко се виждали, кво му звъни сега, баш на обратния завой. Питам го, на колко години е синът му и от кво е болен, така, де, лаф да става, не мога да му кажа на човека, млъкни, бре, нито ми е да те слушам, нито ми е да ти говоря. Ама, не, този това и чакаше. Сега ще ти кажа всичко, начи, що да не ти кажа, изглеждаш ми читава, казва. Синът ми е на 29 и нещо яко го е закъсал, ма аз там съм му дал една страшна змийска отрова, много помага. А, сега де, кво да кажа. Докато се чудя, онзи продължава. Малко, така, неудобно, ма го е закъсал с, как да ти кажа, ма айде, що да не ти кажа, закъсал го е, таковата, с трътката. Обаче тази змийска отрова, да знаеш, много помага, казал съм му аз, преди години също имах такъв проблем, ма с нея за два дена се оправих. Викам му ей ся, преди малко, като бях при него, виж кво, измий се, вземи я тая отрова, и лягай, понеже няма да ставаш през нощта да го размърдваш мястото, да цапаш или мокриш, ми направо лягай и утре пак така, и си здрав. Ма не, той нещо се е уплашил за трътката и нещо се опъва да я вземе тая змийска отрова… Уф, добре, че слязох, иначе този таксиметров шофьор щеше да реши, че аз самата съм змия. Щях да се подхлъзна и да го питам за какво друго помага тази пуста змийска отрова, като например, за мълчание помага ли и що не е глътнал малко. Ама не, искрено му съчувствах и се държах като положителен герой. Знам ли го какво биле крие в жабката …
Та така. Случки цветни и по много. Всеки път, преди да отида в София, се заричам, че ще си наема кола и няма да ползвам таксита. И всеки път размислям в полза на безотговорността и веселието. Все един ден може пък да улуча и Робърт де Ниро да ме вози, да го видя пък него какво ще разкаже. ♣
