Загледах се тази вечер в „Кой ще стане милионер?“ по RTL, току-виж понауча и аз нещо. Кандидатът – усмихнат арабин, отракан, начетен. Водещият – от години един и същи – отракан, начетен, добронамерен. Публиката – 200 парчета умници, кой от кой пó чел и прочел. И ето ти го въпроса за 64 хиляди евро.
„Коя азбука не е официална в Европейския съюз?“
А. гръцката азбука
B. кирилицата
C. латиницата
D. арабското писмо
Ами сега?! Абсолютно спонтанно кандидатът изплюва първата си мисъл. Логично му звучало арабското писмо да не е официално в ЕС. Да, ама тутакси нещо се поразколебава и работата отива накъм ятаци и помагачи. Хъката-мъката, я, да се обади на телефонния си джокер. Джокерът е бетон – кирилицата няма чий да го дири в Европейския съюз, абсурд. На колко процента си сигурен, джокере мой, спасителю? На 100 процента, бе, що за въпрос, никаква кирилица в Европа, вън тая дивотия.
Кандидатът се попрепотява леко, ама имало, видите ли, логика в отговора на джокера, пък и нали е умно парче тоя пусти джокер, учител, верно, по математика, ама все пак висшист някакъв там европейски, образован, окомуш, взима го … Добре, ама водещият нещо май се опитва да осакати играта, гледа да подшушне, да подскаже, да напомни, че имало още един джокер, да подсети колко са държавите в ЕС, да подстрекае кандидата да си припомни къде каква азбука има. Добър водещ, обичам го и винаги ще го обичам. Логиката по-нататък, логично, е повече от логична – поради икономическите контакти с арабските страни си е абсолютно уместно, вмъква кандидатът, арабското писмо да е официално в Европейския съюз. Де, бре, това като скрита реклама ли да го таксуваме сега, а, или като ценна идея?! А пък кирилица имало в бившия Съветски съюз, но пък Съветски съюз не е Европейски съюз, нека да сме наясно.
Хайде, от него да минело, кандидатът взима последния джокер – този на публиката. Дето едва ли би му бил нужен, щото все пак телефонният с неговите сто процента, нали … Напрежението расте и от двете страни на телевизора. От 200 души в залата, гласуват 30. Тоест, само толкова се считат за компетентни по европейските въпроси, европейското четмо и писмо. И от тези 30 умника само 18 дават верния отговор. Диаграмата на екрана е честна – някакви-си 30 процента от тези 30 знаещи са на мнение, че латиницата не е официална азбука в Европейския съюз. Къде се намирам, питам се пък аз, и продължавам да тръпна какво ще стане …
Кандидатът в крайна сметка клекна, реши да вземе 32 хиляди и да не се допобърква с повече въпроси. Мерси, довиждане, ай, със здраве. А в главата ми за пореден път се шмугна мисълта на кой ли му пука и някога изобщо му е пукало за нещата, които на нас, българите, са ни толкова важни и с които толкова много се гордеем. Тъжно, когато става дума за буквите ни. Но и хубаво. Понеже някак спонтанно ми се прищя пак да развъртя ченгели. ♣
