Не ти стиска

Ти да видиш …

„Знаеш ли какъв ти е проблемът, г-це Която и да си? Ти си страхливка. Не ти стиска. Страхуваш се да кажеш: „Добре, животът е факт“. Хората наистина се влюбват. Хората наистина си принадлежат един на друг, защото само така могат да открият истинското щастие. Наричаш себе си свободна душа, диво същество. Ужасно те е страх някой да не те затвори в клетка. Е, скъпа, ти вече си в тази клетка. Ти сама си я изградила. И тя не се ограничава с Тулип, Тексас, или Сомалия. Тя е там, където си ти. Защото независимо накъде бягаш, се сблъскваш със себе си.“

из „Закуска в Тифани“, Т. Капоти

Блага дума железни крака отваря

Докато някой от вас си врътка дупарата по морето за радост на гларусите, в София имало протести. Гледах снимки и хълцах. Чисти улици, слънце, симпатични хора, далеч от чалга-стилистиката. Тук-таме някое девойче прегръща ченге-шкембелия, уви, не са му на девойчето толкова дълги ръцете, за да го обвие тоя през кръста, та затова му се усукало около врата. Любов неземна пулсира и от яркочервения маникюр на полицайка, за която реших, че е проститутка, нарочно облякла бронежилетката и надянала каска, понеже клиентите й се дървят от униформени жени, па медицинските сестри са им втръснали вече. И изобщо, много забавно ми се стори всичко това около Орлов мост. Протест за запазване на горите. Давай, да даваме, понеже така и така времето е хубаво, а ние, деба мама му, сме в София, а не като някой на плаж по морето, така че аре, да си направим густото, тъкмо имаме и повод. Па и нали все някога трябва да изокаме и ние, че ни писна от всичките тия мутрафоно-чалгогърди политици, дето ни разширяват халките, без да мислят, че кефът отзад е кеф до време, а ние вече се насираме от само-себе си. За да не съм капо след предиграта със снимките и репортажите от протестите, взех, че тая сутрин си пуснах и тoва порно, та хем да се настроя за шибания понеделник, хем да не забравя, че блага дума железни крака отваря.  ♣

(Тук имаше линк към някакво тв-предаване, в което някаква лелка съскаше срещу някакъв най-вероятно упоен човечец, дето хал-хабер си нямаше каква е мисията му в студиото. Видеото е свалено от youtube, а вече нито аз, нито който и да било помни как се казваха тия двамата от екрана. Като в истинско порно, нали?!)

Докога в устата цица

Днес цял ден из фейсбука се мотае актуалната корица на сп. „Time“, барабар с люти словестни битки относно посланието й. Хевикърмачки задават въпроси от рода дали и ние имаме снимки с големи кърмачета. Възмутени от корицата домакини ловят бас сниманото дете на три години ли е или вече може да пише, да смята и да гони гаджета. Един мъж предлага скорошна своя снимка като кърмаче. Дето се казва, въпросната корица предизвика обществения интерес с драстично замислената си идея да се обърне някакво внимание на привързаното майчинство.

Изобщо не ми се занимава с това какво е привързано майчинство, защото по тази тема всеки си има мнение и си е прав за себе си. Аз гледам снимката и ме интересува какво виждам. Виждам едно нафукано блонди, хванато в кадър между почивките на фитнеса или йогата и заело красноречивата поза „ти ли ще ми се дървиш, бе, оу“. Блондито го играе майка, която защитава емоционалната връзка родител-дете. А какво по-емоционално от една готова за въргал майка-стръвница с ръка на хълбока и с друга ръка, стискаща здраво детска главица върху майчината си гръд. Докато си в ръцете ми, ще ядеш, каквото аз кажа, ясно ли ти е! Това е привързано майчинство, ало, какво си мислиш, няма да ми се отвързваш, пишлеме с пишлеме.

Но да оставим настрана излъчването на майката от снимката и да се вгледаме в жизнерадостния ентусиазъм на сниманото дете. И мен да ме приплеска така някой откъм гърба, и аз няма да смея да шукна. Както си е играло на каквото там, детето е побито на един стол и в устата му е навряна цица. Детето неслучайно е момче, така че дотук добре, нека свиква, че това го чака. Може би не чак толкова брутално, ама все пак да знае, че може и в бъдеще да му се случва същото при не дотам ергономични условия, тоест върху стол.

Гледам стойката на момчето и се чудя, като му е толкова хубаво, защо така нефелно е отпуснало ръце, не обича ли майка си, не му ли е вкусно млякото й, нещо против големината на гърдите ли има, или какъв му е проблемът. Никаква радост, никакво желание, никакъв ентусиазъм не забелязвам. Дори си мисля, съдейки от отвращението в погледа и от безгласната съпротива на ръцете му, дано не се изпедерасти това момче или поне завинаги да намрази женската гръд.

Както и да е. Това е, което виждам аз. Студенокръвна, безчувствена и недостоверна композиция, вяло, фалшиво излъчване, противоречива тоналност и изопачено послание. Ако от „Time“ ме бяха питали, преди да публикуват снимката, щях да кажа, че от нея трябва да лъха на щастие, от нея искам да кънти любов, от нея трябва да има помен от поне някаква адекватна на посланието комуникация. А не, както сега, да няма и намек за великата връзка майка-дете. Сори, ама емоционално порното е къде-къде по-убедително.

Впрочем, за да съм обективна обаче ще кажа, че ако въпросната корица не беше толкова саката, нямаше да я видим нито аз, нито милионите заплеси във фейсбук. Така че, моля, дайте ни още. ♣

фото сп. „Time“

Дреме ми на шампоана!

Някога имахме чистачка, китайка, с гъделичкащото ушите ни фамилно име Хуй. Фрау Хуй идваше безшумно, облизваше под, плотове и первази безмълвно, и се изнизваше тихо, както беше и дошла. Не отдавахме значение на името й,  докато за известно време не ни дойде на гости майка ми. И като всяка българска майка не се засили да помага във всичко – всеотдайно, без колебание и по всяко време.

Да, де, ама как ще знае тя, че въпросната Фрау Хуй не обича да има публика, докато превива гръб. И ето, че една сутрин, слизайки от спалнята, заварвам мъжа ми, разперил ръце на вратата, да препречва пътя на майка ми, която от зарана се юрнала към кухнята да се отчете я с мекици, я с бухти, я кой знае какво я тегли натам. Чувам го на разваления си български да спасява света от сблъсъка между чистачката Фрау Хуй и майка ми. „Стой, не ходи в кухня, там опасно, там има Хуй, стой!“ Така, де, опасно си е.

Чужденците изобщо не са длъжни да знаят всички думи в българския език, колкото и да са мръсни. Ама ние, когато ние боравим с езика си, трябва да сме по-предпазливи. Особено ако сме преводачи, рекламни пръдльовци, маркетингови измишльотковци или друга, заета с алъш-вериш, твар. На това ме наведе един сайт за продажба на продукти на Schwarzkopf в България. В този сайт човек може да си купи не друго, а КУР. Не един, ами в изобилие. Който си мисли, че след Кънчо нищо не може да ни изненада, греши.

Кеф ти „Влажност Кур 1 Гладкост Плюс“ за има-няма 50 лева. Кеф ти „Богато овлажняване Кур 2“  за 53 лв. (моля, да не се бърка с WEB2.0). Кеф ти „Естетик Кур Връщане на времето“ (намеци за стари гаджета може би). Кеф ти „Изчистващ шампоан Естетик Кур“ (както казва народът, „кур поробва, кур отробва“). Кеф ти „Колор Кур специален протектор“ (сори, ама се изчервявам, като си го представя).

Сега сред тази гора от курове да не каже някоя, че й е суха косата. Повтарям, косата. Айде, без предвземки, на думата нищо й няма. Все пак живея в страна, в която на всеки ъгъл ме дебне – Kur-Reisen, Kur-Park, Happy Kur, Special Kur, Last Minute Kur, Spar Kur, Kur-Ort … Така че съм й свикнала. Но нали знаем, че кур в гащи мирно не стои. А какво прави?! Настъпва към България, даже я завладява, овлажнява, направо си се настанява в нея. Левскарите вече реват – „Шампоан за ЦСКА!“, на непукистите, чувам, им дреме на овлажнителя, а естетите благодарят, че рекламата не е за „Колор Чурка специален протектор“ или „Влажност Буба Гладкост плюс“.

На мен пък нищо друго не ми остава освен да се радвам, че преводачът все пак не се е престарал. Иначе къде щеше да му се види краят и вместо Schwarzkopf с така безценните продукти да търгуваше  „Черноглавия“. ♣

Един Трайчо пролет не прави

Някога страшно се зарадвах, като разбрах, че Трайчо става министър.

Сега, както съобщават Капитал и Мениджър, вече няма да е, а аз, чисто субективно, му се радвам още повече! Обективно пък мисля, че ако той сам-самичък си беше организирал нещата с Катар, нямаше да му се получи така успешно. Едно е повод, друго – причина, трето – всяка жаба да си знае гьола.

Алтернативата на 14 февруари

Всяка година на 14 март, само един месец след лигавия 14 февруари мъжкият свят ликува. В отговор на розичките, бонбонките, пухчетата, мечетата, герданчетата, прашките със звънче и целия брокат, барабар със звездите от небето, дето получава нежният пол на 14 февруари, днес мъжете искат в ответ само едно – шницел и blowjob.

Поздравете се подобаващо, празнувайте достойно, ден година храни!

От мен музиката. Happy Schnitzel-Blowjob-Day!

Носете си новите дрехи, момчета!

Вчера пожелах да му се обадя.
Не, че знаех какво да му кажа.
Оставих за днес. А вече е късно.
През облаците слънце си пробива път.

Почивай в мир, мой скъпи бате Сашо… ♥

 

***

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

Кирилицата в Европейския съюз

Загледах се тази вечер в „Кой ще стане милионер?“  по RTL, току-виж  понауча и аз нещо. Кандидатът – усмихнат арабин, отракан, начетен. Водещият – от години един и същи – отракан, начетен, добронамерен. Публиката – 200 парчета умници, кой от кой пó чел и прочел. И ето ти го въпроса за 64 хиляди евро.

„Коя азбука не е официална в Европейския съюз?“

А. гръцката азбука

B. кирилицата

C. латиницата

D. арабското писмо

Ами сега?! Абсолютно спонтанно кандидатът изплюва първата си мисъл. Логично му звучало арабското писмо да не е официално в ЕС. Да, ама тутакси нещо се поразколебава и работата отива накъм ятаци и помагачи. Хъката-мъката, я, да се обади на телефонния си джокер. Джокерът е бетон – кирилицата няма чий да го дири в Европейския съюз, абсурд. На колко процента си сигурен, джокере мой, спасителю? На 100 процента, бе, що за въпрос, никаква кирилица в Европа, вън тая дивотия.

Кандидатът се попрепотява леко, ама имало, видите ли, логика в отговора на джокера, пък и нали е умно парче тоя пусти джокер, учител, верно, по математика, ама все пак висшист някакъв там европейски, образован, окомуш, взима го … Добре, ама водещият нещо май се опитва да осакати играта, гледа да подшушне, да подскаже, да напомни, че имало още един джокер, да подсети колко са държавите в ЕС, да подстрекае кандидата да си припомни къде каква азбука има. Добър водещ, обичам го и винаги ще го обичам. Логиката по-нататък, логично, е повече от логична – поради икономическите контакти с арабските страни си е абсолютно уместно, вмъква кандидатът, арабското писмо да е официално в Европейския съюз. Де, бре, това като скрита реклама ли да го таксуваме сега, а, или като ценна идея?! А пък кирилица имало в бившия Съветски съюз, но пък Съветски съюз не е Европейски съюз, нека да сме наясно.

Хайде, от него да минело, кандидатът взима последния джокер – този на публиката. Дето едва ли би му бил нужен, щото все пак телефонният с неговите сто процента, нали … Напрежението расте и от двете страни на телевизора. От 200 души в залата, гласуват 30. Тоест, само толкова се считат за компетентни по европейските въпроси, европейското четмо и писмо. И от тези 30 умника само 18 дават верния отговор. Диаграмата на екрана е честна – някакви-си 30 процента от тези 30 знаещи са на мнение, че латиницата не е официална азбука в Европейския съюз. Къде се намирам, питам се пък аз, и продължавам да тръпна какво ще стане …

Кандидатът в крайна сметка клекна, реши да вземе 32 хиляди и да не се допобърква с повече въпроси. Мерси, довиждане, ай, със здраве. А в главата ми за пореден път се шмугна мисълта на кой ли му пука и някога изобщо му е пукало за нещата, които на нас, българите, са ни толкова важни и с които толкова много се гордеем. Тъжно, когато става дума за буквите ни. Но и хубаво. Понеже някак спонтанно ми се прищя пак да развъртя ченгели. ♣

amy – завинаги на 27

Адски тъпо. Още едно име в Клуб 27.  Като че са се наговорили. Те – Джими Хендрикс, Дженис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, а сега и тя – Ейми Уайнхаус. Хем се очакваше, имайки предвид изявите й, хем неочаквано. Аз лично не исках да се случва така бързо. Ми, хубаво, алкохол, дрога, залитания. Че кой не залита. И кой си няма дрога. Всички го правят. И го правят, понеже е хубаво. Ако беше лошо, нямаше и да се присетят. За едни дрогата е шоколадът, други работят до припадък, трети се побъркват от ядене, а после диети, четвърти залагат, пети психясват, ако нямат нет, шести гонят скорости … Тя пък просто реши да остане завинаги на 27. Хубаво ми е да я слушам, хубаво ми е и да я гледам. Перверзна до безобразие, също толкова магнетична, направо не може да си откъсна погледа, като я видя, а и този безпощаден глас как да го подминеш. Няма как. Било й е хубаво в последните мигове, не може да не й е било. The Girl Done Good. А сега ни се надсмива. ♠

роден на 4 юли

Честит рожден ден!  ♠